понеделник, 3 март 2014 г.

Правилата на Сабак

  Някои от миньорите негодуваха срещу висшите офицери и техните постоянни домогвания до наивните млади мъже и жени, изкушавайки ги да се присъединят към тяхната кауза. Това не притесняваше Дес. Той щеше да слуша бърборенето им цяла вечер, докато те играеха карти. Това беше малка цената, която трябваше да плати за да сложи ръце на техните кредити.
          Неговото нетърпение не остана незабелязано от Грошик. – Дали не е възможно да си чул, че екипаж от Републиката ще акостира тук и заради това си предизвикал боя с Герд за де се прибереш по - рано?
          Дес кимна отрицателно с глава. – Не. Просто щастливо съвпадение, нищо повече. За какво са дошли да ни просветят този път? За величието на Републиката?
          - Опитват се да ни предупредят за ужасите на Братството на Мрака - бе внимателно неутралния отговор. - Нещата не отиват на добре.
          Собственика на заведението пазеше за себе си мнението си, когато станеше въпрос за политика. Неговите клиентите бяха свободни да говорят по всяка тема, която поискаха, но без значение колко разгорещени аргументи представяха, той винаги отказваше да вземе страна. 
          „Лошо е за бизнеса - обясни той веднъж. Съгласиш ли се с някого ще ти бъде приятел за останалата част на нощта. Възразиш ли му, ще ви мрази със седмици.” Неймодианците бяха известни с техният проницателен бизнес усет и Грошик не правеше изключение.
          Един миньор си проби път до бара и поръча питие. Докато Грошик отиваше да изпълни поръчката, Дес насочи вниманието си към игралните маси. Нямаше свободни места на масата за сабак, така че за момента трябваше да се примири с ролята на зрител. Малко повече от час той наблюдава играта и залозите на новоприсъединилите се, като обръщаше специално внимание на старшите офицери. Те изглежда бяха по-добрите играчи от редовите войници, вероятно защото имаха повече кредити за губене. 
          Играта на Апатрос следваше модифициран вариант на Беспинските стандартни правила. Основите на играта бяха прости: правиш ръка, възможно по – близка по стойност до двадесет и три, без да я надхвърляш. Всяко раздаване, играча трябваше да прави залог за да остане под ръка или да пасува. Всеки играч, който избереше да остане в раздаването, можеше да тегли нова карта, ди изчисти карта или да постави картата в неутралната зона и да попречи на промяната на стойността ѝ. В края на всяко раздаване играчът може да излезе, обявявайки неговата или нейната ръка и да принуди останалите играчи също да покажат техните карти. Най - добрата ръка на масата печелеше раздаването. Всеки резултат над двадесет и три, или по-нисък от минус двадесет и три бе бомба, което изискваше играчът да плати неустойка. А ако един играч имаше ръка, възлизаща на точно двадесет и три - чист Сабак – той или тя печелеше натрупаните глоби като бонус. Но случайни промени, които биха могли неочаквано да променят стойността на картите от кръг на кръг, както и играчи напускащи играта по - ранно, правеха постигането на чист Сабак много по-трудно за постигне, отколкото звучеше.